Три месеца след приемането на еврото България изглежда като учебникарски пример за успех.
Официалната инфлация е около 2–3%. Дългът на домакинствата остава сравнително нисък — приблизително 30% от БВП. Управителят на БНБ определя приемането на еврото като „ключов стратегически етап“, с временен инфлационен ефект от едва 0,3–0,4 процентни пункта.
На хартия всичко изглежда под контрол.
В супермаркетите усещането е съвсем различно.
Проблемът е в потребителската кошница
Българските домакинства харчат около 28–30% от бюджета си за храна — приблизително два пъти повече като дял спрямо страни като Франция или Германия.
Това има значение, защото общата инфлация не показва напълно колко силно домакинствата са изложени на цените на стоките от първа необходимост. Дори когато официалната инфлация изглежда умерена, натискът върху ежедневието може да бъде много по-силен.
Резултатът е прост:
Европейски цени без европейски заплати.
Колко струва една и съща хранителна кошница
| Държава | Примерна кошница | Месечна минимална заплата, нето | Кошници на заплата |
|---|---|---|---|
| България | ~€13 | ~€400 | ~31 |
| Румъния | ~€13 | ~€514 | ~40 |
| Полша | ~€13,50 | ~€590 | ~44 |
| Франция | ~€13,50 | ~€1 398 | ~103 |
| Германия | ~€13 | ~€2 150 | ~165 |
Българин на минимална заплата трябва да работи приблизително три пъти повече, за да си позволи същата базова хранителна кошница като работник във Франция.
Защо се случва това
България внася над 70% от потребителските си стоки, особено преработени храни, докато изнася основно продукти с по-ниска добавена стойност — метали, зърно и компоненти.
Така домакинствата плащат цени, близки до европейските, но с доходи, които остават далеч по-ниски.
Това е реалното притискане.
Истинската история е кредитът
Еврото не създаде този проблем.
Но го направи по-видим.
Потребителското кредитиране расте с около 18% годишно, а револвиращите кредити и овърдрафтите нарастват още по-бързо. По-важното е, че се променя предназначението на кредита.
Все повече домакинства използват кредит не за дълготрайни стоки, а за ежедневни разходи:
- храна;
- комунални услуги;
- наем;
- базови домакински нужди.
Кредитът постепенно се превръща в заместител на дохода.
Тиха структурна промяна
България се измества от модел на ограничено потребление и нисък дълг към модел, в който кредитът все по-често поддържа ежедневния живот.
Промяната е постепенна. Почти невидима е в макроикономическите данни. Но може да се окаже структурна.
Изводът
Официалните числа не са непременно грешни.
Те са непълни.
За много български домакинства реалната инфлация се случва там, където боли най-много: в потребителската кошница.
И точно това е мястото, където обобщената статистика все още трудно улавя пълната картина.